Биографичен роман за Христо Г. Данов
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
показва
РОДОЛЮБЕЦЪТ
РОМАНИЗИРАНА БИОГРАФИЯ НА ХРИСТО Г. ДАНОВ
от
Димитър Мантов
размер: 200 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2148-5
Романизираната биография на Христо Г. Данов – „ Родолюбецът “, е първата книга от новата библиотека на Издателска къща „ Хермес “ – „ Седемте хълма “, която събира историческата памет на Пловдив, с цел да я запази и съобщи на идните генерации. Избраните книги са художествена хроника на Града под тепетата, роман за оня несравним дух, който се усеща и през днешния ден.
Очаквайте „ Родолюбецът “ на 10 май!
За книгата
Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, само че не всеки път бе съзнавал до дъно какво могат да сторят книгите…
Когато слабичкият Христо от Клисура се крие по копите сено, с цел да препрочита някоя брошура, заета му от даскала в школото, той даже не дръзва да мечтае, че след години ще отвори лична книжарница в центъра на Пловдив. Нито пък подозира, че когато прекарва с боров сал по Дунава първото си отпечатано календарче „ Старопланинче “, името му вечно ще остане в историята като Бащата на българското книгоиздаване.
Неутолимото любознание на Христо Г. Данов го тласка напред в търсене на познания. И нито заплахите по пътищата или заканите от турските управляващи го отклоняват от задачата му. Защото точно желанието му да пръсне тези познания като семена по цялата българска земя му отрежда място измежду най-значимите персони на Възраждането.
За създателя
Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 година в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно татко му става юрист. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания „ Млад създател “ и „ Пролет “. През 1952 година приключва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работи като юрист, публицист в разнообразни издания, издател.
Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си „ Калоян “, „ Княз Борис I “, „ Иван Асен II. Цар и самовластник “, „ Царпетрово време “ и доста други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, битката им за национална еднаквост и проявата на мощна психика. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков освен щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, само че и задават подтекста на устрема на народа ни за книжовно и културно израстване.
Наред с останалите си творби Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: „ Хан Крум “, „ Аулите на хан Омуртаг “, „ Размирна година “, „ Хайдути шетат по море “, „ Ястребът “, „ Приказки за празници “ и други
Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многочислените книги, в които помества хиляди обичайни български предписания.
Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 година в София.
Откъс
***
Той отвори вратата. Лъхна го мирисът на застояла хартия, за други противен, само че за него прочут и прекрасен.
Ето и лавиците!
Той обгръщаше с очи отрупаните с книги рафтове, спираше се на всяка крачка и прочиташе така добре познатите заглавия.
Всичко тук беше част от самия него. Даже старите издания на взаимоучителните таблици, които в последно време мъчно се продаваха. Но те бяха неговата „ издателска “ младост… Ето, няколко „ тела “ от тях още стояха. Бе ги опростил и понижил броя им на трийсет и шест. За една година всеки добър преподавател можеше да научи децата да четат и да пишат, а по-късно да им преподава по таблиците граматика, аритметика, землеописание, закон божи. Имаше таблици с нравствени поуки, със препоръки по какъв начин да пазим здравето си, бе подбрал някои пословици, имаше и един „ Кратък извод из българската история “ …
На най-долната етажерка бяха подредени десетина екземпляра от буквара, в който по-късно бе събрал и издал писаното във взаимоучителните таблици. Учителите го назоваха „ табличен буквар “.
Той посегна и взе един образец от буквара.
Очите му погалиха заглавието, което толкоз пъти го бе радвало:
Малка книжница
БУКВАРЬ
или
Взаимоучителны таблицы
от
Христо Г. Данов
Той прелисти страниците.
Спря на редовете от двайсет и осмата таблица:
„ След Бориса или Михаила, възцари се сина му Симеон, най-учинийт и най-славнийт от всички Български царе. Той със своя огромен разум и високо обучение, най-добре е умеел да дежурства своята страна и доста умно да я ръководи. Цар Симеон е нанесъл максимален удар на гръцкото царство, което доста пъти победи и лиши му най-вече места. В неговото славно царуване… “
Погледът му отскачаше по буквите.
„ …В Цар-Симеоново време България е достигнала до най-голяма мощ и популярност, и неговото царуване е било най-честитото време на Блъгарити… “
Данов несъзнателно се озърна. Стори му се, че някаква сянка падна върху страницата, че някой го следи и тук, в личната му книжарница, когато стои със своята книга в ръка.
Но тази книга беше учила българите на преславното им минало! Тази книга бяха чели като момчета момците, които се подвигнаха на оръжие!
Плътна сянка легна освен върху разтворената страница, само че и върху него. Той остави книгата на мястото, само че не помръдна. Нещо по-силно от възприятието за самозапазване го караше да стои тук, да вдишва мириса на непроветрявана хартия и да обшарва с очи лавиците.
Ето, единствено през предходната година бе издал петнайсетина книги – едни бе превел самичък, други бяха формирани от най-хубавите български учители.
„ Благонравие за деца “…
„ Небесни светила или Планетите и Звездни мирове – известно ревю за всички открития и доктрина на новата астрономия… “
„ Нов Бащин и Майчин език “.
„ Буквар за французский език “.
„ Лексикологическа граматика за проучване французский език и жанр. Съставил по проекта на Ларус-а Н. Марков… “
Едва в този момент, откакто се бе откъснал от книгите за три месеца, Данов можа да разбере какъв огромен скок бяха сторили българите в образованието си единствено за двайсетина години. От наустницата и светчето до „ Лексикологическата граматика “ по проекта на Ларус! Кой би могъл да каже в миналото, когато той пътуваше с чамец по Дунава, че учениците през седемдесета година ще догонват по познания учениците от европейските учебни заведения! Кой? Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, само че не всеки път бе съзнавал до дъно какво могат да сторят книгите… „ положителните книги “.
Ако не се стесняваше и пред себе си да се хвали, той би вдигнал глава пред безмълвните редици от книги, би им заговорил като на живи същества. Но вместо това единствено още по-ниско сведе очи.
Сега оставаше най-трудното: да се резервира това, което бе оживяло от погрома. Да се запазят хората, книгите, знанията, учението и най-важното – вярата за освобождение…
показва
РОДОЛЮБЕЦЪТ
РОМАНИЗИРАНА БИОГРАФИЯ НА ХРИСТО Г. ДАНОВ
от
Димитър Мантов
размер: 200 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2148-5
Романизираната биография на Христо Г. Данов – „ Родолюбецът “, е първата книга от новата библиотека на Издателска къща „ Хермес “ – „ Седемте хълма “, която събира историческата памет на Пловдив, с цел да я запази и съобщи на идните генерации. Избраните книги са художествена хроника на Града под тепетата, роман за оня несравним дух, който се усеща и през днешния ден.
Очаквайте „ Родолюбецът “ на 10 май!
За книгата
Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, само че не всеки път бе съзнавал до дъно какво могат да сторят книгите…
Когато слабичкият Христо от Клисура се крие по копите сено, с цел да препрочита някоя брошура, заета му от даскала в школото, той даже не дръзва да мечтае, че след години ще отвори лична книжарница в центъра на Пловдив. Нито пък подозира, че когато прекарва с боров сал по Дунава първото си отпечатано календарче „ Старопланинче “, името му вечно ще остане в историята като Бащата на българското книгоиздаване.
Неутолимото любознание на Христо Г. Данов го тласка напред в търсене на познания. И нито заплахите по пътищата или заканите от турските управляващи го отклоняват от задачата му. Защото точно желанието му да пръсне тези познания като семена по цялата българска земя му отрежда място измежду най-значимите персони на Възраждането.
За създателя
Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 година в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно татко му става юрист. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания „ Млад създател “ и „ Пролет “. През 1952 година приключва право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работи като юрист, публицист в разнообразни издания, издател.
Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си „ Калоян “, „ Княз Борис I “, „ Иван Асен II. Цар и самовластник “, „ Царпетрово време “ и доста други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, битката им за национална еднаквост и проявата на мощна психика. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков освен щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, само че и задават подтекста на устрема на народа ни за книжовно и културно израстване.
Наред с останалите си творби Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: „ Хан Крум “, „ Аулите на хан Омуртаг “, „ Размирна година “, „ Хайдути шетат по море “, „ Ястребът “, „ Приказки за празници “ и други
Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многочислените книги, в които помества хиляди обичайни български предписания.
Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 година в София.
Откъс
***
Той отвори вратата. Лъхна го мирисът на застояла хартия, за други противен, само че за него прочут и прекрасен.
Ето и лавиците!
Той обгръщаше с очи отрупаните с книги рафтове, спираше се на всяка крачка и прочиташе така добре познатите заглавия.
Всичко тук беше част от самия него. Даже старите издания на взаимоучителните таблици, които в последно време мъчно се продаваха. Но те бяха неговата „ издателска “ младост… Ето, няколко „ тела “ от тях още стояха. Бе ги опростил и понижил броя им на трийсет и шест. За една година всеки добър преподавател можеше да научи децата да четат и да пишат, а по-късно да им преподава по таблиците граматика, аритметика, землеописание, закон божи. Имаше таблици с нравствени поуки, със препоръки по какъв начин да пазим здравето си, бе подбрал някои пословици, имаше и един „ Кратък извод из българската история “ …
На най-долната етажерка бяха подредени десетина екземпляра от буквара, в който по-късно бе събрал и издал писаното във взаимоучителните таблици. Учителите го назоваха „ табличен буквар “.
Той посегна и взе един образец от буквара.
Очите му погалиха заглавието, което толкоз пъти го бе радвало:
Малка книжница
БУКВАРЬ
или
Взаимоучителны таблицы
от
Христо Г. Данов
Той прелисти страниците.
Спря на редовете от двайсет и осмата таблица:
„ След Бориса или Михаила, възцари се сина му Симеон, най-учинийт и най-славнийт от всички Български царе. Той със своя огромен разум и високо обучение, най-добре е умеел да дежурства своята страна и доста умно да я ръководи. Цар Симеон е нанесъл максимален удар на гръцкото царство, което доста пъти победи и лиши му най-вече места. В неговото славно царуване… “
Погледът му отскачаше по буквите.
„ …В Цар-Симеоново време България е достигнала до най-голяма мощ и популярност, и неговото царуване е било най-честитото време на Блъгарити… “
Данов несъзнателно се озърна. Стори му се, че някаква сянка падна върху страницата, че някой го следи и тук, в личната му книжарница, когато стои със своята книга в ръка.
Но тази книга беше учила българите на преславното им минало! Тази книга бяха чели като момчета момците, които се подвигнаха на оръжие!
Плътна сянка легна освен върху разтворената страница, само че и върху него. Той остави книгата на мястото, само че не помръдна. Нещо по-силно от възприятието за самозапазване го караше да стои тук, да вдишва мириса на непроветрявана хартия и да обшарва с очи лавиците.
Ето, единствено през предходната година бе издал петнайсетина книги – едни бе превел самичък, други бяха формирани от най-хубавите български учители.
„ Благонравие за деца “…
„ Небесни светила или Планетите и Звездни мирове – известно ревю за всички открития и доктрина на новата астрономия… “
„ Нов Бащин и Майчин език “.
„ Буквар за французский език “.
„ Лексикологическа граматика за проучване французский език и жанр. Съставил по проекта на Ларус-а Н. Марков… “
Едва в този момент, откакто се бе откъснал от книгите за три месеца, Данов можа да разбере какъв огромен скок бяха сторили българите в образованието си единствено за двайсетина години. От наустницата и светчето до „ Лексикологическата граматика “ по проекта на Ларус! Кой би могъл да каже в миналото, когато той пътуваше с чамец по Дунава, че учениците през седемдесета година ще догонват по познания учениците от европейските учебни заведения! Кой? Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, само че не всеки път бе съзнавал до дъно какво могат да сторят книгите… „ положителните книги “.
Ако не се стесняваше и пред себе си да се хвали, той би вдигнал глава пред безмълвните редици от книги, би им заговорил като на живи същества. Но вместо това единствено още по-ниско сведе очи.
Сега оставаше най-трудното: да се резервира това, което бе оживяло от погрома. Да се запазят хората, книгите, знанията, учението и най-важното – вярата за освобождение…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ